Изборите

Изборите, които правим всеки ден

Напоследък си задавам един въпрос.

Как всъщност човек прави изборите си?

Преди си мислех, че всичко зависи единствено от волята. Ако човек има силна воля – ще успее. Ако няма – няма да успее.

Днес вече не съм толкова сигурен.

През годините започнах да виждам, че върху нашите избори влияят много повече неща, отколкото предполагаме.

Понякога сме гладни.

Понякога сме изморени.

Понякога не сме спали достатъчно.

Понякога сме под напрежение.

Понякога около нас има хора, които ни влияят повече, отколкото си даваме сметка.

И тогава изборът вече не е толкова свободен, колкото ни се иска да вярваме.

Преди години, ако ме бяха попитали защо вечер преяждам, сигурно щях да кажа, че просто съм лаком.

Днес знам, че ако през целия ден съм пропускал хранения, пил съм малко вода, работил съм без почивка ще съм стигнал до вечерта напълно изтощен.

Но, тогава вече не избирам аз.

Избира гладът.

Мисля, че това се случва не само с храненето.

Случва се и с начина, по който говорим на

близките си.

С решенията, които вземаме.

С работата.

С почивката.

Дори с това дали ще се погрижим за себе си.

Колкото повече мисля по въпроса, толкова повече стигам до извода, че добрите избори не започват в момента, в който трябва да ги направим.

Те започват много по-рано.

Започват с навиците.

Започват с начина ни на живот.

Започват с малките неща, които правим всеки ден.

Когато сме отпочинали, нахранени, спокойни и знаем защо правим нещо, тогава добрите решения идват много по-лесно.

Не защото сме по-силни.

А защото сме си помогнали предварително.

Това е един от най-важните уроци, които научих през последните години.

Не се опитвам да убеждавам никого.

Не вярвам, че има един-единствен правилен начин на живот.

Споделям само това, което научих по своя път.

Защото аз също съм правил много грешки.

И точно те ме доведоха до тези разсъждения.

Може би затова днес не гледам на здравето като на късмет.

Гледам на него като на поредица от избори.

Малки избори.

Всеки ден.

И когато пропуснем някой от тях, не е нужно да се обвиняваме.

Достатъчно е просто да се върнем обратно на пътя.

Според мен точно това е най-важният избор, който човек може да направи.