Навиците - малките неща, които постепенно променят живота ни

Когато говорим за промяна, често започваме от голямото решение.

„От понеделник започвам.“

„Ще се храня по-добре.“

„Ще започна да се движа.“

„Този път ще бъда постоянен.“

И това решение наистина е важно.

Но след него идват обикновените дни.

И точно там започва същинската промяна.

Защото един добър избор, направен веднъж, може да промени един ден.

Навикът е това, което постепенно може да промени начина, по който живеем.

Какво всъщност е навик?

В науката за поведението навикът се свързва с повтаряне на определено поведение в сходен контекст, докато постепенно се създава по-автоматична връзка между ситуацията и действието.

Например:

Събуждам се → пия вода.

Прибирам се от работа → сядам пред телевизора.

След вечеря → търся нещо сладко.

След работа → обувам обувките и излизам да се разходя.

Навикът не започва с мисълта „сега ще изградя навик“.

Започва с едно действие, което повтаряме.

Защо повторението има значение?

Когато едно поведение се повтаря в сходен контекст, връзката между ситуацията и действието може постепенно да стане по-автоматична.

Това е една от причините някои неща да правим почти без да се замисляме.

Не защото сме родени с тях.

А защото сме ги повтаряли.

Но тук има една важна подробност.

Няма магическо число дни, след което едно действие автоматично става навик.

За различните хора и различните поведения времето е различно.

Затова не бих казал:

„Направи го 21 дни и вече имаш навик.“

Животът не работи толкова точно. 🙂

А само повторението достатъчно ли е?

Тук за мен става интересно.

Правим нещо.

Очакваме резултат.

А резултатът не се появява толкова бързо, колкото сме очаквали.

И тогава част от хората се обезверяват.

„Няма смисъл.“

И спират.

А когато спрем, няма как да продължим процеса и да дадем възможност на новото поведение да стане част от ежедневието ни.

Получава се:

действие → очакване → резултатът не се вижда → обезверяване → спиране.

Но има още нещо важно.

Повторението само по себе си не гарантира резултат.

Можем да повтаряме едно действие много дълго, но ако то не е подходящо за целта ни, резултатът може да не дойде.

Затова според мен по-правилният процес е:

избираме → действаме → наблюдаваме → измерваме → разбираме → коригираме → повтаряме.

Точно затова измерването, за което говорихме в предишната статия, е важно.

Измерването не е съдия.

То ни дава информация.

А информацията ни помага да разберем дали това, което правим, ни води в желаната посока.

Ако да — продължаваме.

Ако не — може би не трябва да се отказваме, а да променим нещо в подхода.

Какво помага да продължим?

Тук влияние имат много неща.

Има вътрешни фактори — мотивация, очаквания, усещане за смисъл, увереност.

Но има и външни.

Средата вкъщи.

Храната, която имаме под ръка.

Хората около нас.

Времето, с което разполагаме.

Организацията на деня.

Подкрепата от близките.

И още нещо много важно — самото действие трябва да бъде реалистично.

Ако си поставим нещо прекалено трудно за нашия начин на живот, трудно ще го повторим достатъчно дълго.

Затова малките промени имат значение.

Не защото са впечатляващи.

А защото можем да ги правим отново и отново.

Аз също не съм започнал с навици

Когато погледна назад към времето, когато започнах да се интересувам по-сериозно от хранене и начин на живот, не съм мислил за всичко това като за система от навици.

Имах конкретни неща, които исках да променя.

Постепенно започнах да разбирам повече.

След това започнах да правя различни избори.

Някои останаха.

Други отпаднаха.

Някои се оказаха неподходящи за мен.

Но това, което се повтори достатъчно много пъти, постепенно стана нормална част от ежедневието ми.

Днес много от нещата, които преди трябваше да обмислям, просто са част от начина ми на живот.

И може би точно това е една от най-интересните части на промяната.

В началото ти променяш навиците си.

След време навиците започват да променят теб.

Навиците и реалният живот

Не искам да изграждаме начин на живот, който работи само когато всичко е идеално.

Искам нещо, което може да работи и когато имаме работа.

Когато пътуваме.

Когато сме на гости.

Когато сме уморени.

Когато денят не е минал по план.

Защото целта не е да бъдем перфектни.

Целта е добрите избори постепенно да станат нормална част от живота ни.

И това се връзва с всичко, за което говорихме досега.

Първо идва изборът.

След това идва процесът.

Наблюдаваме.

Измерваме.

Виждаме резултатите.

Коригираме, когато е необходимо.

И продължаваме.

А с достатъчно повторение някои от тези действия могат да се превърнат в навици.

Тогава вече не всяко действие изисква една и съща борба със себе си.

То просто започва да бъде част от живота.

Не е нужно да променяме всичко наведнъж

Може да започнем с едно нещо.

Да го повторим.

Да видим какво се случва.

Да измерим.

Да коригираме, ако е необходимо.

След това да добавим друго.

И да продължим.

С времето много малки действия могат да започнат да изглеждат като един нов начин на живот.

А може би точно това наричаме промяна.

Не един голям момент.

А много малки действия, които постепенно са станали част от нас.

Промяната започва с нашия избор.

Продължава като процес, път по който вървим.

Резултатът ни показва дали вървим в желаната посока.

Повторението може постепенно да превърне действията ни в навици.

И тогава вече не питаме всеки ден:

„Как да започна?“

А просто продължаваме.